N.B. Преди 2000 години един римски сенатор предложил всички роби да носят бяла лента на ръката за да ги различават по-лесно. НЕ, казал друг по-умен – ако видят колко много са, ще вземат да вдигнат бунт!
При затворена система и липса на реални права за участие на гражданите в публичното управление повсеместните общи събрания са началния и единствен инструмент за такова участие, както и за извоюване на другите необоходими права за пряк контрол. Събранията стават места за разговор, договаряне и ОРГАНИЗИРАНЕ на всенародни действия (вж.) преди всякакви партии, самозвани “овчари”, „ранобудни щабове” и „кръгли” маси с пропуск да ни казват какво “искаме”! Затова трябва да са не по-големи от 100-200 души, като се свързват и в група он-лайн.
При глухи “представители” – всенародно„гласуване с краката” на площада – 200 000+ за ПРОМЕНИ ДОГОВОРЕНИ МЕЖДУ ВСИЧКИ, не спуснти “отгоре”. Свързани ЩЕ ГО МОЖЕМ – БУНТ, мирен и всенароден – това е последното право на всеки обезправен народ. След което с предсрочни избори и издигнати от събранията кандидати, подписали ДОГОВОРИ, превземаме НС и си даваме права за пряк контрол – не с ВНС, а с РЕФЕРЕНДУМИ за промяна на конституцията и съответните закони.
Събранията остават и след като си вземем права на пряко участие, защото и най-добрите права могат да се нарушават. Тогава събранията са последната сила и инструмент за пряка гражданска власт – ТЕ ще защитят нарушените права с всенародно действие. НЕ омбудсмани, президенти, “големи братя”, протести “на парче”, да не говорим за спънатите им „обществени” съвети, одобрени от кмета, министъра или директора на БНТ и БНР.
Спонтанното самоорганизиране на хората в общи събрания под разни имена – клубове, народни общества, съвети, комитети) съпътства всяка революция – от Американската 1774 до Унгарския бунт 1956 г. Това са местата за пряко включване на изключените в публичното управление. И макар че впоследствие самите революционери ги премахват или “забравят” да включат като постоянна институция в конституциите, Хана Аренд вижда точно в тях „духа на революциите” – вечния човешки стремеж към пълна, не само лична, но и публична свобода – право и възможност всеки да участва свободно и равноправно в публичното управление и упражнява пряко своя дял от публичната власт.
Общите събрания като най-масова форма за пряко включване в политиката, възникват спонтанн
о, но не стихийно. За разлика от „властта на тълпата”, където няма правила и под гръмки фрази зад гърба на „участниците” отделни хитреци налагат волята си като „обща воля”, събранията работят по регламент – правила, гарантиращи твоето свободно и равноправно участие. (вж. и Окупирай Уолстрийт)
Решаваща е пряката и федеративна връзка между събранията – без висшестоящ “център”. Преди войната за независимост в Америка, към местните градски и селски събрания действат „кореспондентски комитети” – конници, поддържащи тази връзка между събранията. Точно те са считани за най-опасни и техните членове са наказвани със смърт от англичаните.
Народните общества, покрили Франция през 1890 г. работят по правила за свободно и равноправно участие, отличаващо ги от уличната „власт на тълпата”. Регламент определя кой, как и по какви въпроси може да се говори (напр. имало е забрана за поставяне на местни въпроси – обсъждани са само общонационални такива).
Друга ненавиждана от властимащите черта на откритите събрания е тяхната безпартийност. Само доминирани от якобинци и болшевики клубове и съвети са допуснати до участие в „играта” към края и на двете революции. Обявилите се за независими безпартийни общества и съвети се „разпускат” с декрети или корабна артилерия (вж. Кронщадт).
Движението „Окупирай Уолстрийт” също се роди като мрежа от местни събрания с идеята да създаде такива във всеки град като места за обсъждане на бъдещата нова конституция на САЩ и изпращане на делегати за приемането й във Филаделфия. Отделен е въпросът колко успяват, защото и там подмяната или „кооптирането”, както го нарочат, от разни „парашутисти”, анархисти и прикрити партийни активисти ги отклоняват от борбата за овластяване на „атомите”.
Протестът на “жълтите жилетки” във Франция, изглежда отчита този опит, вкл. и от 1968 и “нежните” революции, вкл. “арабската пролет”, където големите леви, десни и религиозни образувания – партии, синдикати и т.п. печелят изборите, а не простестиращите, които не се организират в независими структури за участие в тях. Ето, “жълтите” започнаха излъчване на делегати от събрания в департаментите (вж. тук)
А у нас… какво ни остава при напълно затворената система – съд, медии, избори – изключваща гражданите от управлението на страната, освен свързване в независима паралелна сила за всенародни действия и промяна, ДОГОВОРЕНА между ВСИЧКИ.
БЕЗ твое пряко участие в договаряне на желаната промяна тя ще се подменя с лъже промени от разни партийни къртици, “независими” “парашутисти” , „ранобудни” мишки (на каишка) и пр. “протестъри” спонсорирани от Изток и Запад.
СТИГА разговори с глухи и слуги на други в парламентарни комисии и „обществени” съвети! Всенароден разговор между всички – как да освободим България, как да издигаш твои кандидати във всички избори с Договори за мандат (поръчка), какви са инструментите за пряк контрол и т.н.
Как се създава местно събрание (клуб на свободата)? Призоваваш хора с: пикети (вж.) и покани за открити разговори (вж.) в твоя квартал, после в друг.
Събирането на подписи за референдуми по силни въпроси също може да се използва като форма за свързване на хора за всенародно действие – дори да не съберете нужните подписи по сегашния им пробит закон.
Да го направим в твоя квартал? Дай рамо от чужбина ! Раздай от тези!
Няма коментари:
Публикуване на коментар